Мъжкият конфликт - емоции срещу оцеляване

Мъжкият конфликт – емоции срещу оцеляване

“ - Ако един мъж говори за чувствата си, значи е мухльо.
- Тогава какво правиш когато си наранен?
- Ами Бог е създал уискито за такива цели. Напиваш се като свиня и се надяваш да ти мине, иначе трябва да се прибереш вкъщи и да цивриш.”

Мъжете в нашата култура носят на плащите си един огромен товар – повелята да са винаги силни, оцеляващи и устойчиви. Момчетата от рано се учат да не плачат и да не проявяват емоции. Прието е да се смята, че емоците са проява на слабост, че те са типични за жената, че замъгляват преценката, че ни пречат и че ни дестабилизират.
Това не означчава, че мъжете спират да изпитват емоции, но ги потискат, за да не се покажат слаби и уязвими. Често единствената емоция, която си позволяват да проявят е емоцията на гнева.
Гневът е социално приемливата емоция особено за един мъж тъй като се вписва в представата за мъжкарско поведение. Освен това мъжът често инстинктивно избира гнева, за да не се окаже в по-плашещите емоции на тъга, безпомощност и отчаяние, които обичайно се преживяват като поражение и срив.
Макар че гневът може да е деструктивен, той те задържа на нивото на житейското функциониране, за разлика от тъгата, която те поглъща в нищото.
Затова и депресията при мъжа протича по- различно отколкото при жената. Ако при жената депресията се проявява открито – с плачливост, чувство за вина, ниска себеоценка, бездействие, потиснатост и чувство на безнадежност, то при мъжа тя се проявява скрито. При мъжа се задействат механизми за отреагиране и потушаване на всяко усещане за уязвимост. Тези механизми включват действия по притъпяване, разсейване и свръхкомпенсация на болезнени емоции.

Признаците за скрита депресия при мъжа са:

- Гняв, ярост, раздразнителност, насилие /свръхкомпенсация/
- Свръхактивност – работохолизъм, вманиаченост по спорт, хазарт, рисково поведение /разсейване/
- Алкохолизъм и употреба на наркотици /притъпяване/

Честа при мъжете е и появявата на физическа болка, която е всъщност емоционална болка, която се проявява по околен път. Тялото „взима думата“ и дава израз на душевното състояние. Типични са болки в гърба, в главата или в стомаха, които имат психосоматичен характер.
Мъжете продължават да функционират и оцеляват като държат емоциите настрана, но цената, която плащат за това е непособност за емоционална интимност, неспособност да изразят себе, скованост и липса на гъвкавост, черно-бяло мислене, завишено его, деспотизъм и деструктивност. Причината зад всичко това е неизразена вътрешна тъга, усещане за отхвърленост, срам, чувство за несправяне и несигурност в себе си...
Може би е време да направим решителен завой в нашата култура и мислене, да се обърнем към себе си и да признаем човешката си уязвимост. Нормално е да си уязвим, самотен, нуждаещ се, несигурен в себе си – това са чувства, които изпитва абсолютно всеки човек на тази планета. Те са част от човешката природа и са особено засилени в днешното общество поради объркани критерии за слабост и сила.
Всъщност най-голямата проява на сила е в срещата със собствената ни уязвимост.

Полина Иванова
Психолог - Варна