ДЗАДЗЕН

Дзен е  практика, включваща система от различни методи за стимулиране на съзнанието към внезапното прозрение. Тя помага на човека да осъзнае своята истинска същност  и да приложи постигнатото разбиране в ежедневния си живот. Основното в тази практика са присъствието в сегашния момент и достигане до прозрение чрез лично преживяване.
Дзен обикновено се свързва с нещо мистично, загадъчно, но всъщност това учение се занимава с най-обикновените и прости неща. Просветлението (сатори) може да се достигне в обикновените моменти от ежедневието – когато се храним, готвим или извършваме някаква работа. Всеки момент е важен и същевременно нищо не е чак толкова важно.
В Дзен се обръща специално внимание на медитативното отношение в ежедневието, когато напълно се потапяме в действията си.  Дзен философията ни учи да присъстваме в настоящия момент и да оставяме нещата да се случват, да поддържаме усещането си в този момент, без да го анализираме и да мислим целенасочено за него. Най-благоприятният момент е тук и сега.
В Дзен се смята, че нещата са такива, каквито са и ако ги приемем, ние ще можем да реагираме на събитията такива, каквито са и ще бъдем по-приспособими.
Дзен Будизмът е школа, възникнала от течение на махаяна будизма, в която централно място заема разбирането за пустотата като същинска природа на реалността, а интуитивната мъдрост е единственото непосредствено знание, което може да доведе човек до прозрение за истината или сатори (Просветление).
В основата на Дзен учението стои уникална философия за себепознание и духовно развитие.
Японската форма „дзен“, както и китайската „чан“, произлиза от санскритската дума „дхяна“ и означава- „съсредоточение“, „медитация“ и именно съсредоточаването в това, което правим и медитативното отношение е залегнало в основата на философията.
Преданията твърдят, че Буда Шакямуни съобразявал своите проповеди с възможностите на слушателите си. Когато един ден при него дошъл млад мъж на име Кашяпа и го помолил да му предаде учението си, Буда вдигнал едно цвете и му го подал с усмивка. В този момент Кашяпа получил прозрение. Буда разбрал, че Кашяпа няма нужда от думи, затова директно му показал същността на своето учение: знанието се намира във всичко, например в едно цвете. Показал му също, че думите нямат стойност, важни са действието и реалността.
Дзадзен е описван като „да седиш неподвижно като стръмна планина“. В повечето медитативни традиции практикуващите започват точно определен метод на медитация (като визуализиране на свещени образи, концентрирането на съзнанието върху точно определена мисъл или усещане и т.н.). Ударението е върху медитацията като ментално упражнение. В такава дуалистична постановка тялото седи неподвижно, докато съзнанието върши нещо друго
Дзадзен, от друга страна, се фокусира повече върху холистичната рамка тяло-съзнание. Нашето живо човешко тяло не е просто съвкупност от телесни части, но е органически интегрирано цяло. Докато тялото седи неподвижно като планина, вътрешното тяло е освободено, отпуснато и релаксирано във всеки ъгъл. Точно като „яйце, което балансира на ръба на скала“, външната структура остава стабилна и корава, докато вътрешната е флуидна, омиротворена и в покой. С изключение на минималните необходими мускулни движения, всичко в нас е напълно тихо почиващо си. Колкото по-релаксирани сме, толкова по-чувствителни можем да бъдем. Колкото повече сме позволили на мускулите ни да се отпуснат, толкова по-точно става осъзнаването ни.
Доген Дзенджи е казал: „когато седим в дзадзен не мислим за нито едно от двете – добро или зло. Не сме засегнати от правилно или грешно. Оставяме настрана работата на нашия интелект, воля и съзнание. Спираме да обсъждаме неща с паметта, въображението или разсъдъка си.“ Следвайки този съвет, ние сме свободни, във времето на практиката, да стоим настрана от нашите високо развити интелектуални способности. Просто се освобождаваме от способността си да концептуализираме. В дзадзен не мислим умишлено за нещо. Това не означава, че би трябвало да заспим. Напротив, съзнанието ни трябва да е винаги чисто и будно.
"Дзадзен не е нито мислене, нито не-мислене; той е отвъд мисълта, той е чиста мисъл без никакво лично съзнание въплатено  в нея, той е в хармония със съзнанието на Вселената" Т. Дешимару